Обичаме ли да се променяме? Променяш ли се? Помниш ли кога последно прави промяна в живота си? Беше ли животопроменяща или беше нещо очаквано и ежедневно?
Чудя се до каква степен хората обичат да се променят. Но преди да разнищя мислите си по темата, първо нека дефинираме какво е промяна. Приема се, че тя представлява различност в ежедневните ни навици, различност в мястото, където пребиваваме (държава, град, жилище) или изменение на собственото ни поведение, усещане и виждане за нас, за живота. Интересно ми е дали се сещаш за нещо друго, което значи промяна. Ако да, ще се радвам да го споделиш в коментарите, за да обогатим перспективата си.
Та, кога човек прави промяна? Ето няколко предпоставки:
-
Следваща стъпка в развитието на живота – например, преместване в друг град, защото започвам да уча в университет. Бих казала, че този тип промяна може да се разглежда като важна, но тя е очаквана и планирана в голяма част от случаите.
-
Несъзнавани промени – тези промени са следствие на промяна в навиците ни. Например, ако се преместим в по-голям град, за да учим в университет, там може да се налага да ползваме градски транспорт, а това да не е било нужно в родния ни град. Осъзнаваме, че действието ползване на градския транспорт трябва да се направи. Но може да не осъзнаем как перспективата ни за разтояние се променя и как неусетно свикваме да пътуваме 30 минути до университета возейки се, вместо обичайните 10 минути пеш до училище.
-
„Пешо ми каза, че това е хубаво и искам да го направя“ – ако някой ни е посъветвал, че нещо е интересно и работи. Така решаваме, че искаме да го направим. Ако този някой ни е достатъчно близък, доверието ни е по-високо и сме склонни да го послучашаме. Особено ако искаме да му се харесваме съзнателно или не, може да сме още по-склонни да го направим.
-
Дошло ми е до гуша! Омръзнало ми е от това положение, не мога да го търпя, искам нещо да направя, но не знам какво. Когато човек е в такова състояние несъзнателно отправя знаци към околния свят, за да може той да му помогне да направи крачка към промяната. Например, моя клиентка вече не можела да издържа на стреса на работа, но упорствала, защото искала да се справи със ситуацията. В крайна сметка допуснала сериозна грешка и решила да си тръгне, защото за нея било въпрос на чест, в така създалите се обстоятелства.
Но питам се, защо е нужно да стигаме до неприятни ситуации, ами не направим промяната, когато усетим, че е време затова.
-
Искам да направя това за себе си – Мотивацията идва от мен – не защото някой ми е казал, не защото обществените норми така ми казват, не защото ми е дошло до гуша. Обаче съм скован от страх, и ми е трудно да направя крачки към промяната. Формата на промяната може да е коя да е от примерите по-горе, но е направена изхождайки от моята позиция, моите желания и лична мотивация.
За повече информация и как мога да помогна индивидуално ТУК
Може, разбира се, човек да е напълно спокоен и да направи промяната, която иска, защото е осъзнал, че е време за нея. И нищо не му пречи да я направи, той просто я прави.
Трудно правим промени понеже сме свикнали да живеем с познатото на навиците си. Навиците ни са дълбоко залегнали в съзнанието ни, в мисловните ни модели, в изградените невронни връзки, ако щеш. Представи си сега, нещо най-обикнвено – да замениш сутрешното си кафе с чай например. Сигурна съм, че ако сутрешното кафе е любим ритуал за започване на деня вероятно изпитваш съпротива да го направиш, а може би и дори да имаш усещане, да оставиш тази статия.
Не, идеята ми не е да замениш сутрешното си кафе, аз също не бих могла : ) А важното в случая е да си дадеш сметка за вътрешната съпротива, която човек изпитва пред възможността да промени дори най-обикнвен навик. Дори при възможността за промяна на вреден навик, като спирането на цигарите, например, причинява същия дискомфорт. Промяната означава среща с неизвестното, с новото, също така своеобразно сбогуване със старото.
Последното понякога предполага известно чувство за тъга или носталгия по изгубеното старо. Например, сменил си работата си, но изпитваш привързаност към някой колега, който ти е бил близък, към местоположението на офиса или дори към титлата, която си носил там, усещането ти там в определени моменти. Може да звучи до някъде ирационално, но ако опиташ да помислиш за промяна в живота ти – какво е било преди и какво е след нея, може да опознаеш интересно състояние. Любопитна съм за какво си се сетил/а. Може да споделиш в коментарите.
И така, какво е това, което ни помага да направим промени, особено, когато знаем, че биха били полезни за нас. Няколко неща:
-
Яснота къде искам да бъда или най-обикновено – Яснота, че е време нещо да се промени, може да не знам какво и как да го направя;
-
Отговарят на ценностите ни;
-
Наличие на воля за промяна. Без воля, трудно се поемат действия;
-
Водят до нещо по-добро за нас и живота около нас;
За мен е удоволствие ако мога да ти помогна да разбереш каква точно промяна искаш и да развиеш воля, която да те води към постигане на целта.
Ани Дойчева
