Аз и другитеЛюбов! Да обичаш или да не обичаш?

Любов – да кажа Да или да остана сам… Това е въпросът.

Любов-Усещането ми е, че любовта към друго човешко същество е нещо, което се опитваме да избягваме напоследък. Сякаш, в нашето време стана модерно човек да си е самодостатъчен, да може да функционира сам. Дори на някои места по света хората се женят за себе си и гледат на това като на висша форма на обичане на себе си.

В тази статия ще загатна и за тази любов от себе си към себе си, но основно ще говоря за някои изводи за любовта, до които стигам в своя живот. Желанието ми е с мислите, които излагам да помогна за едно разбиране, проясняване или подреждане на идеята за любовта. А защо не и за едно вглеждане в себе си, което да доведе до позитивна вътрешна промяна и обновяване.

Какво е любовта? И не говоря за фазата на влюбването, когато обектът на чувствата ни е идеализиран и когато искаме да прекарваме всичкото си време заедно. Говоря за фазата, на това велико усещане за свързаност с човека, където и да е.

Как да разпознем дали обичаме?

Когато при мисълта за обекта на желанията ни, усетим топлина, която облива тялото и съзнанието ни.

Когато без значение къде е физически, ние се чувстваме свързани с него.

Когато виждаме и осъзнаваме недостатъците му, но го приемаме и продължаваме да искаме да сме заедно, защото това е точно Той или Тя. И това не ни носи някакъв товар или да ни превръща в жертва. Не, това е съзнателния избор, който съвпада с интуитивното ни чувство за свързаност с Него или Нея.

За повече информация и как мога да помогна индивидуално ТУК

 

Когато искаме да споделяме ежедневието си, без значение какви и колко задачи и ангажименти имаме. Но и когато оставяме пространство за лично време, без това да събужда някакъв стрес у когото и да е от двамата.

Когато можем да говорим за всичко и да сме спокойни, че няма да бъдем разкритикувани, унижени или наранени след това.

Когато можем да се забавляваме заедно и дори само присъствието на другия да ни носи радост.

1. Основните пречки да съществува любовта:

1. 1. Страх

Страхът е една от основните причини за липсата на любов. Страхуваме се от изоставяне, от нараняване, от отхвърляне и какво ли още не. Дълбоко в душата си желаем да бъдем обичани, но клетките ни са пропити със страх, който блокира възможността да прогледнем за това, което може би ни се дава точно в този момент. Познавам хора, които изпитват стрес ако получат жестове на любов. В страха си да не бъдат отхвърлени, сами отхвърлят първи, за да може да са една крачка напред, образно казано. Но така любимия се превръща във враг, вместо да бъде това, за което е предназначен – проводник на любов.

Така често фокусът се измества от това да се обичаме към това да се предпазваме и дори да си отмъщаваме. Филтърът на възприятие става липсата, а не полученото. Фокусът се измества към „нямам“, вместо към „имам“, което води до неудовлетвореност, страдание, огорчение. И по-тежкото – доказваме си, че има смисъл от страха, защото огорчението дебне от всеки ъгъл.

1. 2. Прекалено много очаквания

Честно да призная имам аргументи за и против очакванията. Мисля си, че причината да ги има е нуждата ни от сигурност в бъдещето, която е нормален стремеж. Но реално не всичко зависи от нас и това, което можем да направим е да дадем най-доброто от себе си и да се надяваме да получим най-доброто. Очакванията ми приличат малко на договор, който сключваме, за сме свободни да даваме. Това автоматично превръща отдаването в условно, а любовта обезсилена.

От друга страна очакванията дават яснота за бъдещето, те са увереността, че нуждите ни от любов, споделеност и топлина ще бъдат задоволени. Те могат да бъдат общите ни планове, желанието да бъдем заедно в дългосрочен план, идеята за семейство. Но ако по някакъв начин не получим това, което сме очаквали, страдаме.

Това, което намирам за оптимално е да разберем себе си защо имаме конкретни очаквания и да се освободим от евентуално вкопчване в тях. Колкото повече искаме нещо на всяка цена, толкова по-голяма е вероятността да страдаме, ако не го получим.

Приличат ми малко на една постоянна борба със себе си в търсене на балансирао състояние между нуждата очакванията ни да бъдат задоволени и да се научим, че е добре да сме готови да посрещнем възможността те да не бъдат задоволени.

1. 3. Нуждата от сигурност

По-горе споменах, че нуждата от сигурност е обвързана с очакванията. Сигурността носи в себе си убеждението, че няма да бъдем наранени, а ще получим и имаме това, което искаме. За мен тя е базова за човека във всякакъв аспект – личен, професионален и най-вече в любовните отношения. Тъй като живеем в свят, в който сигурността обикновено е нещо крехко, се засилва стремежът ни към нея. Колкото по-бързо разберем, че реално сигурността е наше възприятие за реалността, а не самата реалност, толкова по-лесно бихме могли да съществуваме в тези условия.

Знам, че изказано така може да звучи болезнено. Замислете се обаче колко ваши познати или близки удължават едни не напълно здрави и щастливи взаимоотншения, само заради сигурността, която имат. В нея се съдържа усещането за познато, навика. Да излезем от сигурността означава да пренаредим някои аспекти от живота си по нов начин. Дори и да е за наше добро, това изисква усилия и изграждане на нови навици.

1. 4. Позицията: „трябва да бъде по моите правила“

Важи за тези от нас, които смятат, че са винаги прави. Аз самата съм се борила многократно да става по моите правила, но колкото повече се борех, толкова по-малко се получаваше. Това вярване би могло да доведе след себе си манипулативно поведение. Например: „щом не искаш да направиш това за мен, значи не ме обичаш“. Или дори по-явни опити за контрол над другия като: „Ако не направиш това, ще те напусна“. Много често желанието за контрол над отношенията и поведението на другия е предпоставено от страхове. Този, който се страхува да бъде изоставен, би могъл да демонстрира контрол над другия, превръщайки се в негов агресор.

Липсата на любов в някакъв етап от живота често подтиква хората да се затворят в кутийката на собствените си нужди и да бъдат нетолерантни към пространството и нуждите на другия, изисквайки повече за себе си. И когато не получат достатъчно по своите правила, тогава да изпадат в крайността на вярването си, че щом не става по техния начин, значи не са достатъчно обичани или че заслужават нещо повече от това, което имат. Този, който е обвиняван, че не е достатъчно добър може да влезе в позиция на жертва и така двамата да се вплетат в нездравословен танц на отчуждение и мъка.

2. Предпоставки, за да съществува любовта:

1. 1. Да обичам себе си, за да мога да обичам друг, но какви са измеренията:

Бих искала да се дистанцирам от крайността, изразена във венчаването със себе си.

За мен да обичам себе си значи да се уважавам, тоест да имам ясни граници относно какво съм готова да приема и какво не. И защо. Да имам собствен живот – хобита, работа, занимания, които ме правят щастлива, без в тях да участва партньорът ми. Да познавам качествата и слабостите си и и да ги приемам спокойно и уверено, като действам за това да бъда по-добър и полезен човек за обществото. Да знам какво желае душата ми и да работя в тази посока. Да мога да си доставям удоволствие сама – подаръци, разходки, екскурзии. Да мога да прекарвам качествено време сама и да се чувствам щастлива от това.

Ще попитате – тогава къде отива смисълът от човек до мен? Напротив, много е важно неговото място. Когато мога да дам на себе си гореизброеното, тогава мога да го дам и на него. Мога да споделя щастието си с него, мога да прогледна в неговата душа и да се свържа с нея, както и да допусна той да се свърже с моята. Гореизброеното за мен значи свобода от емоционалните блокажи, които пречат на свързването между душите на двамата човека. Тогава човек е с отворени очи и сърце за това, което получава и това, което дава.

Тук не говоря за идеални хора, които нямат проблеми или трудности в живота си. Говоря за хора, които се познават и приемат, имат силата и желанието да се допуснат взаимно. Хора, които имат очи да видят истината един за друг и да се свържат отвъд оценката за хубаво и лошо.

1. 2. Да съм осъзнат човек;

Осъзнат човек за мен значи този, който познава чувствата, емоциите и нуждите си. Знае защо го има. Също така умее да действа отвъд тях или да се справя със себе си, когато осъзнава, че дадено поведение или състояние не са полезни за него или околните. Осъзнатостта е дълбоко и истинско познаване на вътрешния си свят, както и умението да можеш да надзърнеш в този на човека до себе си. За мен е некоректно да казваме, че мъжете и жените имат твърде различен начин на мислене и трудности в разбирането помежду си. Доказано е вече, че поведението ни се диктува от вярванията, а вярванията ни се формират от жизнения ни път и емоционалните състояние, през които минаваме. По този път минава всеки от нас. Стига да разбираме това, ни става една идея по-лесно да приемем човека до себе си.

Можем да разберем поведението му по-лесно. Тук нямам предвид, да превърнем единия човек в жерта на живота си, а говоря за приемането, че човек се офрмира до опредлена степен от жизнения си път и решенията, които взима, за да премине. Любовта може да е вдъхновението той или тя да реагира отвъд неполезните си вярвания и емоции, за да може да има здравословна емоционална връзка.

1. 3. Да уважавам другия човек;

Както казах по-горе, уважение към себе си е да знам и отстоявам своите граници. Тук имам предвид, да признавам границите на другия човек и да ги приемам. За мен уважаването на границите изключва манипулативното поведение. Тук работи принципът: „Да се държа с другия, така както бих искал той да се държи с мен“. Когато това уважение е взаимно, тогава може да говорим за здравословни отношения.

Уважение също означава да бъдем истинни един с друг. Да си казваме какво чувстваме, какво искаме, да споделяме вярванията си, страховете и радостите си. Когато липсва страха от отхвърляне в тази ситуация се създава безопасна атмосфера, където любовта заема основно място. Естествено стигнахме до това, че в уважението се съдържа доверието един към друг.

1. 4. Да мога давам от сърце и да се радвам на това, което получавам

За мен даването е свобода. Свобода от страхове. Даването е да се чувстваш свързан с другия човек, да искаш да споделяш с него времето си, емоциите си, преживяванията си, да можеш да откриеш вътрешния си свят пред този човек, да го пуснеш в най-съкровените кътчета на душата си без да те е страх. Когато двамата затанцуват танца на споделеността, тогава любовта се засилва като лавина. Любимият може да се превърне в съкровено пристанище на спокоствие, разбиране и топлина. Вярвам, че душата на човек жадувам именно затова.

1. 5. Споделяне на това, което чувстваме един към друг

Случвало ли ви се е да изгаряте вътрешно от желанието да се изразите с думите: „Обичам те“ към любимия и въпреки това да не го направите?

Изказването на чувствата ни обикновено може да е трудна. Човек може да се почувства в по-неизгодна позиция ако го направи пръв. Може да мисли, че ако не ги казва, тогава интересът у любимия ще нарасне. Или, че не е правилният момент. Или кой знае още какво.

Моето мнение е, че е добре да не се бърза с обяснения в любов на много ранен етап от взаимоотношенията, но е важно да се направи, защото това сплотява двойката още повече.

Но любовта може да се изразява не само с думите: „Обичам те“. Да кажеш на любимия, че ти липсва в момент, когато правиш нещо важно и той не е физически до теб, или да му кажеш, че с него животът ти е по-лесен и щастлив. Любовта може да се изразява с докосване, мили жестове или подаръци. Пълноценното споделено време, отделеното внимание един за друг. Всичко това е изразяване на любов, стига само да имаме очи, за да го видим 

Любимият не е половината от нас, която липсва. Той е това, което дава завършеност на приключението, наречено живот. Той може да е проводник, чрез Любовта си, за това да бъдем вдъхновени, да творим, да бъдем по-добри хора, дори да намерим смисъла си. Но този човек не може да свърши работата вместо нас. Истинската Любов дава спокойствие и стабилност, за да можем с още по-голяма сила да изграждаме себе си и живота си. Това е най-голямата подкрепа, която може да задвижи човек. Ключовото тук е не: „Правя това, заради него/нея“, а е: „Правя това, заради себе си, с неговата/нейната подкрепа“.

Дълбоко вярвам, че тази Любов е възможна. Възможна извън романтичните филми, романи и приказки. Животът определено не е само цветя и рози, той е низ от ситуации, възходи и падения, но когато Любимият е до нас, възходите са по-красиви, а паденията – по-лесни за преодоляване. 

Любовта е човек да бъде силен в своята слабост, породена от разголването на душата си пред Любимия. А колко красиво е, когато е споделено … 

За повече информация и как мога да помогна индивидуално ТУК

Ани Дойчева