За по-добър животКакво би било без травмата. Справяне с травма!

Какво би било без Травмата?

 

Една от темите, които ме вълнуват е как живеейки да създаваме възможно най-малко неприятни ситуации едни за други и за сметка на това да си бъдем полезни. Справяне с травма!

Справяне с травма? Реално, малко вероятно е всички да ни харесват или да можем да сме полезни на всеки. Според мен една от причините затова е, че в общуването често стават недоразумения или конфликти, породени от личностови различия. Често може тези различия да не са изказани, а да са останали на ниво усещане. Ако са изказани, може конфликтът да е на някаква, например, битова тема, а реално единия да не се чувства достатъчно обичан и просто да търси вниманието на другия.

Представете си ситуация, в която майка е заета с нейната работа и домакинстване, така тя е съсредоточена в собствения си свят. Съответно не обръща достатъчно внимание на детето си и то започва да прави бели по-често. Съвсем елементарен пример за привличане на вниманието на родителя. Не казвам, че всяко дете, което прави бели непременно не се чувства достатъчно обичано. Идеята ми е, че в примера по-горе конфликтът не е изказан с думи, а се показва с някакви действия, също корелира на поведението на родителя.

За повече информация и как мога да помогна индивидуално ТУК

Ако майката продължи да не обръща пълноценно внимание на детето си, това поведение може да се задълбочи до самосаботиращо поведение в зряла възраст или да се опитва да привлича внимание, като доказва, че го заслужава.   Например, с натрупване на знания, нетипични за възрастта му, или хиперактивност, за да доказва постоянно колко е добър и как заслужава повече.

Дефицитът, в случая на любов, е травматично състояние, което води след себе си последствия. Последствията са обикновено компенсаторен механизъм. Усещането и вярването да си недостатъчно добър за любов доста често има полезни последствия. Тъй като доказващия се постоянно търси начини да се обогатява, да бъде интересен, успешен. Това за него може да не е здравословно, тъй като този тип хора имат склонността да не си почиват, да бъдат прекалено контролиращи и работохолици. Те обичат да прекарват всяка минута в някаква активност, с която да стават по-добри в даден аспект от себе си. В крайна сметка, позитивното може да е, че те имат предпоставките да правят големи постижения, които биха били полезни и за обществото.

Често травните и дефицитите определят до някаква степен кои сме, какво вярваме за себе си и света, какво ни е важно и какво не, какви са ценностите ни. Определят и част от поведението ни.

Мислила съм си дали е възможно човек да израстне в среда, където няма дефицити, ако има здраво семейство, чудесни възможности, всичко, от което има нужда му е осигурено. В общи линии, прекрасен свят, в който няма никакви проблеми или сътресения. Чудила съм се също дали такъв човек би могъл да се справя с трудностите, които светът предлага, извън тази здрава семейна среда. Вероятно би му било по-лесно от един травмиран човек, но дали също така няма да получи сътресение от челния сблъсък с реалността навън. Така представено, следва да мисля, че израстването в изключително здрава среда може да създаде друг тип стрес – например, човек да бъде перфекционист. Да смята, че той винаги всичко е направил както трябва,а другите са му виновни, ако нещо не е наред. А, всички знаем, че перфектни хора няма на нашия несъвършен свят, нали?

Връщам се обратно към основната идея на статията – наличието на дефицит или травма, води след себе си компенсаторно или защитно поведение. Това поведение и светоглед могат да доведат човек до смислени действия, които да бъдат полезни за света. Това допускане в комбинация със стремежът ми към баланс и здравословно функциониране на човека се питам следния екзистенциален въпрос:  До каква степен е добре човек да се коригира, ако да речем е работохолик, няма време за семейството си, но прави нещо полезно за обществото с работата си.

Може би ако самият той търси промяна в посока на баланс между професионалния и личния си живот. Ако има негативни последствия за семейството му или здравословни за самия него. Понякога, когато се отстранят травматичните корени за компенсаторното поведение, то намалява или престава да съществува. Когато човек осъзнае реалната причина защо прави нещо, може да си даде сметка дали наистина това иска. Ако да, то придобива нов смисъл, който е емоционално и рационално по-здрав от преди. Ако не е, тогава намира истинския си смисъл и продължава напред.

Така казано, може би звучи прекалено просто и лесно. В зависимост от настройката на човек и методите, които се ползват, може да бъде просто и лесно. Със Psych-K постигам драстични промени и осъзнавания с клиентите си, лесно и безболезнено за тях.

Продължавам да се чудя какво би било ако нямахме травми. В крайна сметка те ни дават поле за учене и по-дълбоко разбиране за себе си и света, стига да имаме волята и силата да го прозрем. Животът с травмата е едно пътуване. Този след като тя е траснформирана и интегрирана в психиката, е съвсем друг. Понякога човек а като прероден за нов живот. Вярвам, че всъщност в нашите травми и трансформирането им се крие огромен потенциал, който може да се впрегне в градивна посока. Справяне с травма!

Интересно ми е какво мислите вие

За повече информация и как мога да помогна индивидуално ТУК

Ани Дойчева

Ани Дойчева

Остави коментар

Вашият email няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *