Често съм чувала да ми казват: „Работата е просто работа, защо толкова много се влагаш емоционално? Няма смисъл.“ Това е едно доста устойчиво вярване от миналото, но вече доста остаряло. Емоциите са основна част от благосъстоянието ни на работа. Имам предивд, да сме щастливи, да чувстваме, че принадлежим, че сме оценени.
Все повече хора разбират, че работата освен, че е работа – средство за изкарване на пари и прехрана – е и нещо доста повече. В нея човек влага много от себе си – творчество, усилия, знание, доста често и част от себе си – емоции, удовлетворение, дори смисъл.
Спрямо моя опит като мениджър и тренер, както и всичко, което съм учила по темата, Благосъстоянието на работа представлява няколко неща:
- Добро заплащане, отговарящо на знанията, уменията и опита на човека;
- Социални придобивки + качествено обособено пространство за отдих и почивка по време на работа;
- Удобно, светло работно място, което предлага здравословни условия;
- Имам уважително, добронамерено отношение с колегите и ръководителите на екипа/фирмата. Работим заедно в екип, защото моят успех е този на фирмата и обратното;
- Чувствам се ценен;
- Щастлив съм от това, което правя;
- Смисъл – Това, което правя има смисъл, защото:
- Допринасям за един по-добър свят или живот;
- Имам възможност да творя;
- Развивам себе си и уменията си, потенциала, който имам;
Така подредено ми прилича до някъде на Пирамидата за потребностите на Маслоу, но обърната надолу 🙂 Философската представа за човека също се припокрива с идеята за благосъстоянието. Тя разглежда човека като система от Физическо, емоционално, енергийно и духовно тяло.
Какво имам предвид:
Физическото изражение на благосъстоянието са заплащането, хубавия офис, социалните придобивки.
Емоционалното изражение са искрено хубавите отношения на работа, усещането за ценност и щастието да съм точно на това място, да правя точно тези неща.
Духовният аспект, това е смисълът. Без смисъл обикновено хората чувстват, че нещо им липсва, дори и всичко останало да присъства.
Как мога да помогна за изграждане на благосъстоянието в твоя живот, може да видиш ТУК.
Докато бях мениджър наблюдавах колко е сложно човек да има пълно благосъстояние, както у хората, с които работех, така и у мен самата. Дълбокият ми интерес към това как са устроени хората, както и желанието ми да помагам, ми дадоха възможност да разбера доста от истината защо хората не са напълно щастливи на работното си място. Няколко са основните неща, които пречат:
- Неудовлетворяващо заплащане. Това мисля, че е доста често дискутирана тема в България. Но съм забелязала, че има предпоставки, когато по-ниското заплащане няма чак такова значение. Ако има достатъчно здрави взаимоотношения с колеги от екипа, или с прекия ръководител, това може да задъжи човека. Чувала съм да ми казват: „За какво ми е да ходя другаде, където ще ми плащат евентуално малко повече, но няма да съм с хората, с които съм тук и атмосферата ще бъде друга“.
Парите нямат такова значение и ако работата, която човек върши му носи смисъл. Например, трупа опит, за да се развива в дадената област или знае, че това е стъпало, през което трябва да мине. Може да иска да израства в позиция, защото му харесва тази фирма, или иска да работи за хората като бъде техен лидер и се грижи за тях.
Може да изпитва удоволствие от естеството на дадената работа до такава степен, че това да го задържи дългосрочно.
- Друг препъни камък може да са отношенията с прекия ръководител. Доста често хората не напускат фирмата, а прекия си ръководител.
Понеже сме хора, а всички хора имаме несъзнавано, правим несъзнавани проекции. Проекцията е прехвърляне на качества или недостатъци от един човек на друг, без да си даваме сметка, че подсъзнателно виждаме някой близък образ – като родител или авторитет, а не самия човек. Тъй като ръководителят на работа е малко или много авторитетът, който трябва да се „грижи“ по своебразен начин за подчинените си, напълно нормално е да има проекция от родителите към него.
Този принцип важи със същата сила и в обратен ред – ръководителят може да прави собствените си проекции.
Можете да си представите до каква емоционална натовареност може да доведе това. Това е тема за цяла една статия. 🙂
- Третата голяма предпоставка човек да не усеща благосъстояние на работа е липсата на смисъл в това, което прави. Срещам хора, които взимат удивително високи заплати за България, на работа са изградили рутина, оценени са подобаващо от ръководителите и колегите си, но имат усещане за безмислие. Тъй като са в комфорта на стабилността на доброто заплащане и познатата работа, не желаят да направят промяна. Или по-скоро не знаят каква да е тази промяна. Комбинацията от пренаситеност от материални блага и лутане в търсенето на смисъла им създава чувство за нещастие и обърканост.
Заедно с развитието на човека в емоционално и духовно отношение, се развиват и личните ни търсения във всяка една сфера на живота. Красиво е, че вървим по този път. Може би животът щеше да бъде скучен без тези ежедневни предизвикателства.
Хубавото е, че имаме средствата, с които по-лесно да преодолеем предизвикателствата и така да израснем като хора. Можете ТУК да видите с какви методи разполагам, за да ви подкрепя в достигането на вашето благосъстояние.
За мен е повече от вдъхновяващо и смилено да помагам на хора като теб, да се доближават и изживяват това благосъстояние в работен и личен аспект.
Ще се радвам да оставите в коментарите какво ви беше полезно или какво е за вас благосъстоянието на работа?
Доректно може да се свържете с мен по мейл или по телефон ТУК.
Ани Дойчева
