Аз и другитеВзаимоотношенията - възможно ли е да са балансирани?

В тази статия ще получите информация във връзка с взаимоотношенията със семейството или с партньора.

Случва ли ви се периодично да изпадате в една и съща травматична ситуация, но повтаряща се във взаимоотношения с различни хора? Например, романтичните ви връзки винаги приключват по един и същи начин. Чудите ли се защо е така?

 

Тук ще получите няколко идеи защо се повтаря един и същи сценарии, както и ще видите идеи за подобряване на ситуацията.

 

От моя личен опит и от консултантската ми практика, извлякох най-честите предизвикателства пред балансираните взаимоотношения. Ако някое от тях е залегнало в отношението ви към хората, може затова да се повтарят едни и същи ситуации.

Може да ми споделите в коментарите, ако имате идеи за други важни предизвикателства.

• Липса на баланс между даване и получаване

Във взаимоотношенията родител-дете.

1. Как да разбера дали свръх давам? Ето няколко варианта.

• Ако детето ви е на 5 години и все още го храните с лъжичка в устата;
• Ако вие оправяте раницата на детето си и избирате дрехие му за училище;
• Ако му казвате преварително къде, според вас, със сигурност ще сгреши, давате му решението на готово и не го оставяте да вземе решение само;
• Ако смятате, че понеже вие сте родителят, човекът с повече опит в живота, имате право да му давате заповеди как да живее живота си;
• Ако кръжите около личния живот на детето си като орел и дебнете дали нещо няма да се обърка;

Много често родителите, в желанието си да предпазят детето си от грешки, не му позволяват да извърви своя житейски път по най-пълноценния за него начин. Така детето не е направило грешките, с които да научи уроците си само.

След това е възможно да израстне като възрастен, който смята, че всичко трябва да получава на готово или по-лошо – страхува се да прави промени в живота си, защото го е страх от грешки. Свърхпредпазването е свръхдаване от страна на родителите. Това може да подтисне детето или то да развие желание да се налага над авторитите в живота си като възрастен.

2. Как да разбера дали НЕ отдавам достатъчно на детето си? Ето няколко варианта:

• Ако смятате, че това, че сте осигурили храна, подслон и джобни на детето си е достатъчно;
• Ако не намирате време да присъствате в живота на детето си – почти не го виждате, въпреки че живеете заедно;
• Ако сте прекалено вглъбени в личните си задачи, постижения, предизвикателства и не обръщате внимание на тези, които има дете ви;
• Ако не говорите с детето си за неговите мисли, чувства, вярвания в живота;
• Ако не му казвате, че го обичате, колко важен човек е за вас;
• Ако не споделяте моменти на радост, щастие и емоционална обвързаност

 

За съжаление, в забързановото време, в което живеем, често не ни остава достатъчно време, за да обърнем внимание на най-любимите си – децата. Ако поради някаква причина комуникацията родител – дете е прекъсната, детето е възможно да заживее в изолация. Може да започне да се чувства несвързано с хората като цяло. Възможно е да развие усещане, че не е искано или че трябва да се справя напълно само в живота си.

Във взаимоотношенията с партньора

1. Как да разбера дали свръх давам на партньора си?

• Ако животът ви се върти около неговия;
• Ако всиччко, което правите е свързано с него, но не и с вас;
• Ако усещате, че в живота ви Той/Тя е на първо място, преди вас самите;
• Ако не можете да вземете решение за собствения си живот, без да се консултирате с него/нея;
• Ако мисълта за него/нея ви е обсебила и не можете да мислите за собствените си дела;

 

Много често във връзката си отдаваме себе си до нездравословни нива, за да може да угодим на любимия си човек или за да може да достигнем максимално сливане с него. Но така все едно започваме да живеем нечии друг живот, загубваме себе си и представа какво наистина искаме от живота. За да бъде пълноценна връзката ни е нужно и двамата да имаме време за себе си, собствено начинание, собствени приятели и хобита. Но в крайна сметка да намираме пълноценно (и за двамата) количество време, което да прекарваме заедно.

 

2. Как да разбера дали НЕ отдавам на партньора си достатъчно?

• Ако личните ви начинания са по-важни от това да сте заедно и това е перманентно;
• Ако за вас, жестовете на любов като – думите „Обичам те“; да прекарате заедно време, без дигитални устройства наблизо; да споделяте вярванията си за живота – са незсмислени и ненужни;
• Ако поставяте родители си преди партньора;
• Ако пренебрегвате нуждите и емоциите на партньора си;
• Ако

 

Ако пък не можем да отдаваме, например, любов; Ако за нас, да кажем думите „Обичам те“ е глупаво и ненужно; Ако подаръците, прекарването на пълноценно време заедно, са също така ненужни, значи имаме проблем с отдаването. Възможно е да има неизказани, подтиснати емоции у нас, които да ни създават проблеми в общуването.

• Липса на споделяне и доверие:

За да може едни взаимоотношения да се развиват, е нужно двамата човека да си имат доверие и да могат да споделят един на друг как се чувстват, какво мислят, какво преживяват.

Доверието е спокойствието, че няма да бъда наранен, че съм приет, такъв какъвто съм. Доверието е свободата да бъда себе си пред другия. От своя страна, когато съм чут и болката/притеснението ми са уважени, това може да ми помогне да се справя по-бързо с тях. Това важи и в двата контекста: родител-дете – в партньорските отношения.

 

Споделянето е следствие от доверието и обратно. Ако има споделяне има и доверие. Да знаеш, че има кой да те чуе, когато те боли, че има кой да сподели с теб щастието и успехите ти.

Споделянето на вярванията ни за живота, на времето ни заедно, на възходите и паденията, на любовта, щастието, тъгата и гнева – това засилва стабилността на взаимоотношенията и ги превръща в подкрепяща сила в живота ни.

 

Израз на сила и зрялост е когато двамата души заедно се справят с проблемите и конфликтите си, а не се отказват един от друг. Взаимоотношенията израстват най-много в трудните моменти, благодарение на това, че двамата се справят с тях заедно

 

• Липса на любов и уважение:

Може би най-тежко е, когато вместо любов има гняв и омраза или вместо уважение има принизяване и манипулация.

 

Основните пречки пред нея са – страхове, прекалено много очаквания, нуждата от сигурност, позицията: „трябва да бъде по моите правила“.

 

Повече за това какви са предпоставките и предизвикателствата да има любов, може да видите ТУК.

 

Любовта е огромна сила, която може да ни окрилява в живота. Благодарение на нея, човек може да постигне непостижимото, да намери смисъл да живее.

 

Уважението е важно да присъства от самото начало на взаимоотношенията. Ако го няма, тогава взаимоотношенията трудно биха оцеляли. Ако родителят не уважава детето си, а го принизява или мисли за него цял живот като за дете, а не като за човек, който в даден момент ще достигне зрялост, би могло да наруши себеоценката на този човек. Добре е детето да усеща, че го взимат на сериозно още от малко, за да може да изгради сила да поема отговорност за живота си.

Взаимоотношенията са танц за двама. И двамата носят отговорност ако нещо се получава или не в тях.

 

За повече информация как мога да помогна индивидуално, вижте ТУК.

 

Очаквайте следващата ми статия, в която ще дам идеи как може да подобрим и балансираме взаимоотношенията с най-любимите си хора.

Ани Дойчева