В момента живеем във време, когато имаме достъп до повече информация, от което и да било друго време. Можем да отидем на другия край на света за най-малко време, от когато и да било преди. Можем да си позволим да живеем живота си така както наистина искаме. Тогава защо продължаваме да срещаме трудности?
Какво всъщност е трудност? – Трудност е концепция, възприятие на сетивата ни, че нещо е трудно и ние трябва да се борим, за да се справим. След като се справим с трудността, тогава има някаква награда:
- Усещане за победа – справих се;
- Усещане за награда – най-после имам това, за което съм се борил;
- Усещане за утвърждаване – достатъчно добър съм, щом успях;
- Усещане за превъзходство – аз съм по-добър от останалите, щом стигнах до тук, а те ми дишат праха;
- Усещане за смисъл – щом успявам да продължа, значи съм жив и продължавам напред;
Трудност усещаме, например, в следните случаи:
- Когато човек иска да постигне нещо, но му е непосилно. Усеща, че сякаш се бори постоянно и резултатът е много по-малък от усещането за награждаване от постигнатото;
- Когато човек иска да постигне удовлетворяващо ниво на взаимоотношения, но все нещо не му достига, все не среща верния партньор, все се чувства неразбран;
- Изпитва емоционален товар и не може да се освободи от него;
- Понякога хората умишлено се занимават с прекалено трудни и отговорни задачи на работа, за да си доставят усещането, че са се справили с предизвикателство.
Състоянието, че ни е трудно, както всяко друго състояние, има физиологични признаци:
- Цялостен дискомфорт в тялото;
- Стягане или свиване в някои части на тялото – корема, сърцето;
- Дискомфорт в стомаха;
- Премрежване на зрението;
- Борба в тялото, все едно искам да избягам от това, към което съм тръгнал или което правя;
- Стягане в гърлото и невъзможност да изразя това, което наистина мисля;
Ние реагираме, понеже реагира тялото ни. Състоянието за трудност обикновено е неприятно и буди у нас желание да се освбодим. Разбира се, има хора, които в това състояние се чувстват комфортно и им носи позитиви. Например, световен успех в работната сфера, който понякога може да струва здравето им или стабилността на семейния им живот.
Състоянието на трудност и желанието да се справим с нея обикновено е обвързано с желание да се докажем, че сме достатъчно добри, че можем да се справим с всичко. Този тип хора, може да усещат страхотна физическа и емоционална тежест в ежедневието си, заради усещането за необходимост да са постоянно силни и справящи се. Често, продължават да се нагърбват с още и още отговотности и задачи, докато не изпаднат в бърн аут или не се случи нещо в живота им, което да им покаже, че е време да се променят.
Състоянието се подхранва от вярвания. А както вече е известно от науката Епигенетика – Вярванията, а не гените ни управляват живота ни.
Повече по темата може прочетете ТУК: „Управлявам стреса, управлявам живота си“
Чести вярвания, на хора, които са свикнали да им е трудно са:
- Трябва да ми е трудно, защото трябва да заслужа наградата след това;
- Не съм достатъчно добър;
- Трябва да ми е трудно;
- Ако не е трудно не е истинско;
- Ако не е трудно, не е сериозно;
Допълнителна тежест добавя думата ТРЯБВА, когато се ползва по-често или вместо думата ИСКАМ.
Помислете си сега за нещо, за което използвате думата ТРЯБВА: ТРЯБВА да съм на високоплатена работа или ТРЯБВА да свърша това, вместо детето си или ТРЯБВА да живея така както семейството ми очаква от мен. Или каквото друго за вас ТРЯБВА в живота.
Проверете какво чувства тялото ви – комфортно ли ви е или не.
Заменете сега ТРЯБВА с ИСКАМ.
Аз ИСКАМ да съм на високоплатена работа.
Аз ИСКАМ да свърша това, вместо детето си.
Аз ИСКАМ да живея така както семейството ми очаква от мен.
Има ли разлика в телесните ви усещания? Искате ли наистина това, което вярвате, че ТРЯБВА или не?
Ако го искате, значи сте на прав път, ако не – тогава може би е добре да помислите за промяна във вярванията си или в поведението си, или в каквото усещате за нужно.
Когато човек е живял цял живот или в голяма част от живота си с тежестта, с която се е нагърбил, тялото, емоциите и вярванията му имат нужда от време, за да си позволят и свикнат с новото. Процесът е индивидуален.
Смисълът от този процес е, не да спрете да правите, каквото правите, да изоставите близките си или да се превърнете в тотален егоист.
Смисълът е когато тялото и вярванията ви се освободят от товара на трудността, да погледнете с нови очи и усещания на това, което ви е носело тежестта. Тогава човек може да продължи без да му тежи.
Тогава може да прави осъзнати избори за действията си, да чувства ЛЕКОТА и СВОБОДА.
Ако сте готови да извървите пътя до ЛЕКОТАТА в живота ви, ще се радвам да ви подкрепям в този път.
Може да ме намерите ТУК или на телефон 0899 865633.
Ани Дойчева