Чувал ли си някога някой да прокламира, че е важно човек да си е самодостатъчен? Чувстваш ли се самотен ако не си във връзка?
Някога чувствал ли си се сам дори и да си във връзка?
Изглежда сякаш обществото целокупно, някак, налага това да сме добре по сами, да не търсим половинка. И да не казваме половинка, защото тази дума сама по себе си говорела, че сме непълноценни сами.
Чудя се дали това не се налага така ревностно понеже ни е трудно да имаме здравословни интимни отношения с друг човек. Или ако сме способни, то изисква страшно много усилия и работа със себе си и с него/нея.
Това не става изведнъж, а се гради с времето. Идеята ми не е да ви уча как да изградите у децата си основите на зрелостта. Идеята ми е да ви дам идеи, на какво може да се дължи липсата на зрялост и какво може да се направи, за да се постигне в по-късен етап от живота ☺
За съжаление, хората често стигат до момента, когато са във връзка само на думи, но не и на дела. Има няколко възможности защо се случва така.
- Спират да разговарят и да се чуват. Или никога не се научават на това;
Случва се да спрат да се чуват, често, когато двамата човека не успяват да намерят решение или да предприемат действие нещо да се подобри. Ако единия иска нещо, а другия не, и първия продължи да упорства. Друг вариант е, ако единият е прекалено напорист, а другият не може да поддържа същото темпо.
Ако никога не се научат да се чуват, може би просто не са се научили в живота си. Може да не намират за нужно да се разговаря на дълбоки теми или дори да се водят кой знае какви разговори. Въпросът е, че ако няма чуваемост, тази връзка почти сигурно ще приключи. Освен ако по някакъв начин не задоволява потребността от „във връзка съм, без значение от качеството“.
- Чувстват се неудовлетворени като личности;
Често се случва човек да търси утеха чрез връзка, вместо да потърси начин да запълни собствената си неудовлетвореност. Такъв тип връзка може да стане съзависима – да подхранва някаква нефункционална потребност – обичам се, чрез това да сме заедно; ти ме правиш цялостен и удовлетворен.
Неудовлетвореността може да идва от това, че не използваме потенциала си, че не се чувстваме обичани, че животът ни няма смисъл.
Ако се върнем към така популярната Пирамида на Маслоу – си припомняме, че е нормално да имаме нужда от това да ни обичат, да сме част от общност (приятелкски, социален кръг, общество, семейство). В такъв смисъл, намирам за нормално да искаме да сме във връзка. Въпросът е какво е намерението ни – да осмислим по някакъв начин живота си чрез действия на давам-получавам или да се залъгваме, че само фактът: „Аз съм във връзка“ стига.
Често неудовлетворения човек зацикля в собствената си неудовлетвореност – хоби, зависимост, изолация. И така не предприема никакви действия, за да участва в развитието на връзката.
- Търсят проблема винаги в другия, не в себе си;
Това е доста човешка първосигнална реакция: „Не е мой проблемът, оправяй се“ или „Или ме приемаш какъвто съм или си заминавай“.
Мили хора, може би ще разочарвам някои от вас, но връзката изисква работа и от двете страни. Тя се гради. Макар на някои да им се струва, че естествено се случват нещата. За да се случат, някой трябва да ги случи. Което е действие, усилие, отдаденост.
„Ако имам някакъв проблем, той не е с теб, а със себе си“
Как резонира в теб? Би ли могъл/могла да го кажеш на партньора си? Истината е, че партньорът ни е като наше огледало. Изпраща ни това, което ние мислим, чувстваме, вярваме. Просто защото, това е от нашата гледна точка, през нашата интерпретация.
За да може да имаме цялата картина за нещо, което ни притеснява е важно да си говорим. Да кажем какво точно ни притеснява – лично усещане, чувство, негово/нейно поведение или действие. Да изясним каква е гледната точка на другия. И по възможност да се опитаме да чуем него, не нашата интерпретация на неговите думи. Тогава вече може да вземем решение дали обстоятелствата ни удовлетворяват или не, дали да продължим или не.
- Трудно им е да изразяват емоциите и чувствата си;
Често хората имат затруднения да изразяват емоциите/чувствата си по приемлив начин. Често се страхуват да ги показват изобщо, понеже може да го усещат като слабост: „Ако кажа какво чувствам, ще се изложа“ или „Ако кажа какво чувствам, може да ме изоставят“ или „Ако кажа какво чувствам, ставам слаб“, или кой знае какво.
Често хората се страхуват от емоционалността на другия, понеже не могат да се справят с нея, да я приемат, да я разберат. Така предпочитат да останат на сигурно място в мисленето.
Може би още нещо, с което може да ви разочаровам, но:
Емоциите и чувствата не са само негативи. Те могат да са генератор на идеи, открития, вдъхновение, споделеност, разбиране.
Споделената Любов е трансформиращо чувство и може да лекува душата, живота ни. Ако обаче не бъде изкажеш, другия няма как да е медиум и да знае какво изпитваш.
Споделяне на емоции като гняв, страх по адекватен начин, например: „Това, което направи миналата вечер ме кара да се страхувам, че може да ме изоставиш.“ може да доведе до отговори, които не предполагаш, че са възможни. Какво ако чуеш: „Съжалявам, не знаех, че това те притеснява. Няма да се повтори.“
Споделянето на чувствата е знак на огромно доверие. В крайна сметка, ако сте заедно, той/тя не заслужава ли да знае как се чувстваш по отношение на него/нея? ☺
Как предпочиташ? Да си сам или добре придружен? ☺
Ще се радвам да ти помогна в пътя на намиране на твоя партньор/партньорка. Потърси ме ТУК или на тел.: 0899 865633.
Очаквам те.
Ани Дойчева
