За да стане човек зрял е нужно да натрупа известен жизен опит и възраст. Понякога, притиснати от обстоятелствата в живота, ни се налага да озреем по-рано. Понякога пък упорито отлагаме.
Зрял не се става изведнъж, а се гради с времето. Идеята ми не е да ви уча как да изградите у децата си основите на зрелостта. Идеята ми е да ви дам информация, на какво може да се дължи липсата на зрялост и какво може да се направи, за да се постигне в по-късен етап от живота. 🙂
Ако си минал 25-30 годишната си възраст и имаш затруднения с някое от следните:
- да можеш да фунционираш пълноценно без помощта на родителите си;
- да се грижиш за себе си финансово, емоционално, ментлно без да се чувстваш зависим от някого;
- Да можеш да взимаш решения за живота си, без да зависиш от родителите си или от някой, който да реши вместо теб.
…тогава продължи да четеш – може да намериш полезни неща. 🙂
За да бъдат възможни гореизброените е необходимо човек да се научи как да го прави. Раждайки се, не сме научени как се живее. Получаваме този опит, знания и пример от родителите си или тези, които ни отглеждат. Понеже обикновено тези хора за нас са нашият пример как се живее, имаме много високи изисквания към тях. Понякога дори нереалистично високи.
Като се има предвид, че родителите ни също някога са били деца и е трябвало да се учат от техните родители. А те – от техните. Реално наистина изглежда трудно човек да излезе от предразположеностите към нефункционално поведение в отношенията си. Било то с родителите или респективно с авторитета в живота си.
В крайна сметка родителите също са хора с техните недостатъци и ограничения. Съответно ни дават толкова колкото могат. Ние като родители – правим същото 🙂 . Често връзката родител-дете се превръща в съзависима. Това означава, че има някаква нездравословна зависимост в отношенията. Тогава връзката не е основана на обич и уважение, а се основава на захранване/повтаряне на някакво непълноценно поведение.
Например, ако родителите са били твърде изискващи и сурови, детето може да развие страх да взима решения за живота си вместо тях. Така става зависимо от тяхната преценка, не от уважение, а от страх.
Друг пример е: ако семейтвото има силна връзка, родителите са истински грижовни, обичащи и подкрепящи, детето може да развие същата зависимост и неувереност при взимане на решение само. Така е понеже му е нужно да получи одобрението на родителите си.
Често се случва така, че ако родителите не са могли да ни дадат това, от което сме имали нужда, дали са ни прекалено много, или са отсъствали от живота ни, тръгваме да ги търсим в други хора. Така наречената проекция е често срещано явление. Често върху хората, които са на авторитетна позиция – например, шеф, учител, треньор – ние проектираме очаквания, поведения, емоции, които са свързани с родителите ни. Така не можем да видим реално човека. Натоварваме взаимоотношенията с очаквания и развитие, които може никога да не се случат.
За мен да си зрял значи да можеш уверено сам да взимаш решенията за живота си.
Да си в мир с родителите си, докато взимаш решенията си.
Те самите да те подкрепят в решенията ти с мнение и обич, и също да са в мир.
Тук може да видиш как мога да помогна индивидуално. 🙂
Често се случва така, че родителите от загриженост (и понеже са поживяли малко повече 🙂 ), искат да взимат решенията за детето си вместо него. Дори и когато детето е на 40 години. Дори и детето да иска да стане самостоятелно, родителите понякога не го допускат.
Моля, не ме разбирайте погрешно, нямам предивд, да изоставим децата си. Имам предивд, да уважаваме изборите им и да изградим самостоятелността им бавно, деликатно и с любов. От терапевтичната работа, която съм свършила със себе си и от практиката си виждам следните, според мен, адекватни аспекти на тези взаимоотношения:
- Детето да може да потърси мнението на родителите си, винаги когато има нужда. Да получи съвет, подкрепа. Но не и да му се налага мнение или решение;
- Да има взаимно уважение към личното пространство на детето и родителите;
- Да има взаимно доверие за истината за чувствата, емоциите, вярванията;
- Да има взаимно уважение за изборите, които всеки взима за живота си – чуваемост, разбиране, приемане;
Всъщност, за да бъде един човек зрял, роля има както той самия, така и родителите му:
Родителите да го пуснат да отлети от гнездото. Той да знае, че в гнездото има приемащи и подкрепящи хора, които ще бъдат до него винаги – емоционално и духовно.
Самостоятелността се изгражда бавно и деликатно във времето. Изглежда ми като изкуство, което може да бъде постигнато с труд и осъзнатост. Ето някои стъпки в този процес:
- Когато човек разбере причините за липсата на самостоятелност;
- Когато приеме собствените си ограничения и тези на родителите си;
- Когато прости на себе си и на родителите си;
- Когато имаме връзка на разбиране, доверие и обич;
Трансформацията е възможна. 🙂
Ако живеете в такива взаимоотношения, ви поздравявам от сърце. Това е богатство и радост. Родителите са богатство, както и децата. 🙂
Ако искате да подобрите отношенията си с родителите и да постигнете мир, ще се радвам да помогна в това начинание.
Потърсете ме през контактната форма или на 0899 865633.
Очаквам ви.
Ани Дойчева
