Ние масово не вярваме в добрия изход; в подадената ръка за подкрепа; в човека, който ни казва: „Обичам те“. Масово не вярваме, че може начинанието ни да успее; да постигнем цел или недай си Боже, мечта.
Поколението на родителите ми е склонно да вярва: „Държавата ни е такава, затова сме на това дередже.“
Моето поколениие е склонно вярва: „В тоя живот трябва да си тарикат, иначе няма да ти се получи“
Звучи черногледно, знам. За щастие има много хора, които в нашата държава творят чудеса, имат ценности и гонят идеала си. Има хора, които въпреки трудностите успяват да проправят път на доброто.
Под добро имам предвид, полезно за обществото или за по-малка социална група (може да е екипа на работа), принос или подобрение на моментната ситуация.
Повече информация как мога да помогна индивидуално, виж тук.
В какво вярваш ти?
Вярваш ли, че можеш, стига да поискаш?
Вярваш ли, че усилията ти имат смисъл?
Вярваш ли, че това, което правиш ще бъде разбрано правилно от хората?
Всичко започва от собствената настройка и вяра в себе си. Може да бъде много удобно да стоим пасивно и да обвиняваме другите, да търсим причината извън себе си. Може да бъде и много удобно да се самосъжаляваме и да мислим, че не сме нужни никому. По този начин затвърждаваме статуквото, което сме приели. Излизането от него означава промяна и взимане на отговорността в свои ръце.
Хем не е комфортно, хем е така комфортно и познато, че промяната дори не се е зародила като концепция.
Аз съм тук, за да ти подам промяната като концепция. Тя е възможна, стига да я поискаши да положиш усилията, за да я постигнеш.
Комфорта на неудовлетвореността също ни пази от правенето на усилия. Усилията изискват воля, мислене, поемане на конкретни действия. Фокусираните усилия водят до промяна.
Потенциалната идея за промяна понякога поражда у хората страх, че загубват живота си, какъвто го познават. Поражда и страх, че в новото положение ще е нужно да проявят непознати аспекти от себе си. Преди да могат да ги проявят, е нужно да ги опознаят, дори понякога да ги изградят.
Да, хората, често ни мързи да направим конкретни действия. По-лесно е да сме неудовлетворени от себе си, хората, държавата, живота.
Това, което ни липсва е действието. Действието, което да доведе до нещата, които искаме или поне си мислим, че искаме.
Ако си стигнал до тук и си успял да задържиш вниманието си върху неудобните неща по-горе, ще ти кажа, че изход има.
Изходът е във всеки един от нас. Изходът е нашият избор как да постъпваме, какви да сме. Избор е дали за поредна вечер да препия и преям или да обърна внимание на любимия, да прочета някоя книга, да направя кратка медитация, или да помисля как мога да съм по-добър утре.
Избор е дали да обвинявам любимия си човек за несгодите във връзката ни, или да му споделя как се чувствам, да потърся какво ме кара да се чувствам така; да се поинтересувам как той преживява ситуацията и да намерим решение заедно.
Избор е дали да продължа да работя нещо, което ме прави нещастен или да потърся възможности и начини да работя нещо, което ме прави щастлив.
Избор е дали да се вглъбявам в депресивни мисли за себе си и живота или да действам в посока да подобря ситуацията си.
Желанието ми е да помагам на хората, които искат, да подобряват живота си или аспекти от него.
Може да ме намериш ТУК или на 0899 865633.
Очаквам те 🙂
Ани Дойчева
