Силата ни върви ръка за ръка с личната отговорност за живота ни. Това звучи малко страшно на някои хора, но всъщност в него се крие способността ни да бъдем истински щастливи и удовлетворени от себе си.
Да поемем отговорност за живота си означава да сме напълно наясно, че ние сме ТВОРЕЦЪТ на живота си. Когато с две ръце прегрнем тази възможност и я интегрираме в себе си, тогава започваме да се чувстваме свободни в действиято си и подкрепени от Вселената. Отворени сме за нейните дарове и изобилие.
Ето ги и стъпките:
Да се освободя от вярването си, че: „Аз съм отговорен как другите се чувстват и мога да контролирам как се държат“.
Ако припознаваш това убеждение значи вероятно, някога през живота си си чул думи като: „Ти си виновен, че се чувствам зле“ или „Заради теб стана така с мен“ или нещо подобно, което е целяло да ви вмени вина за нечие нещастие или неудовлетворение. Ако сте живяли с нещастен родител, обикновено майка, а понякога и баба, които са се чувствали самотни и изоставени, а вие сте им били единствената утеха в живота. Или пък ако сте имали близък приятел или приятелка, които са били нещастни и постоянно са ви обвинявали, че заради вас, еди какво си е станало и за всичко вие сте виновни.
Такива хора, като възрастни, обикновено са прекалено изискващи към себе си и другите хора. Те искат всичко да става както те го искат, колегите им трябва да си вършат работата по определен начин, а партньорът им трябва да се държи по определен начин винаги, иначе го заплашват да го напуснат. Често обаче нямат сили да го направят.
Друг вариант е, когато някой близък за тях човек не се чувства добре, изпитва някаква емоционална болка, те може да се обвиняват за това.
РЕШЕНИЕТО: Да разберат, че не всичко е под техният контрол. Да приемат, че могат да повлияят само на собствените си чувства, поведение и действия. Всеки човек има свой път и свои уроци, през които преминава. Когато се научим да различаваме кои са напите лични уроци и кои – чуждите (дори и да става дума за майка ни и баща ни), тогава можем да се свържем със силата си и да поемем собствения си живот в ръце. С това осъзнаване идва спокойствието и прошката към тях и към себе си, за всички трудности, през които е трябвало да минем и всичко лошо, което ни е причинено.
Ако искаш да се справиш с някое от тези вярвания, потърси ме тук.
Да се освободя от вярването, че: „Желанията на другите хора са по-важни от моите собствени“
Това вярване обикновено следва от горното. Когато някой наш, важен, близък човек, ни обвинява за несгодите си, но и постоянно търси подкрепата ни, може да създаде у нас потребност да искаме да отнемем тяхната мъка, трудността, с която се срещат в живота си. И така ставаме свръх отговорни, поемаме чуждата тежест на гърба си и се отказваме от собствения си живот. Приемаме, че сме длъжни да свършим цялата работа сами. Често в семейството е имало трудости, родителите са се карали и детето е поело товарът на собствения си гръб, за да може в семейството да цари щастие и хармония.
Обикновено като възрастни, такива хора, се нагърбват с цялата работа в офиса, искат да свършат всичко и да обгрижат всички. Те искат да бъдат забелязани от всички и да бъдат харесани и одобрени. Не могат да сложат границата си, да кажат колко работа могат да свършат, а се преуморяват и това понякога се отразява на здравето им.
Тези хора, позволяват на партньорите в личните им отношение да се възползват от тях. Те обикновено усещат, че получават много по-малко отколкото дават, но го считат за нормално или не знаят как да заявят себе си.
Често такива хора имат много неблагоприятни отношения с родителите, чувстват се подвластни на мнението и желанията им и може да отлагат важни решения в живота си, като сериозна връзка, например, само за да угодят на желанията на родителите си.
РЕШЕНИЕТО: За да се освободят от това е необходимо да се отдръпнат от всички и всичко и да потърсят в себе си какво искат от живота си. След това да приемат, че когато те решат да се променят, хората около тях също се променят и може някои да си отидат от живота им или отношенията да се трансформират.
Да се освободя от вярването си, че: „Другите хора са отговорни за начина, по който се чувствам и могат да контролират действията ми“
Това убеждение е в обща преплитаща се спирала заедно с първото. Когато човек е поел отговорността за живота на друг човек, тогава кой ще носи неговата собствена? Трябва да се намери някой спасител и избавител. Това често е партньор, който трябва да може да задоволи всички нужди и желания, така че първия да се почувства по определен начин. Обикновено да се почувства цялостен.
Такива хора, като възрастни, търсят връзката, която ще им оправи живота. Изискват от близките и приятелите си да се държат по определени начини, за да се породи търсеното чувство в тях. Иначе се чувстват застрашени, че ще бъдат изоставевни или отхвърлени. Самотата за тях е много измъчващо чувство и често търсят хора, с които да прекарват времето си, за да не се обърнат навътре и да видят, че отговорността за живота им си е лично тяхна и те сами са се докарали до там, където са. Обикновено се чувстват жертвата на обстоятелствата и винаги другите са им виновни, а те винаги са невинни.
РЕШЕНИЕТО: За да се освободим от това вярване е необходимо да осъзнаем, че ние сме единствените хора, които могат да решават какъв да бъде животът ни и всичко е в нашите ръце. Да простим на себе си и на другите за лошото, което ни е причинено, за можем в мир и с увереност да продължим живота си.
Какви резултати споделят клиентите ми, може да видиш тук.
Да се освободя от вярването, че: „Следването на правилата е по-важно от моите нужди и чувства“
Обикновено такова вярване се поражда у хора, които често са чували думата „НЕ“ и сродни на нея като: не може, не трябва да правиш така, престани с това – в периода, когато са изучавали света и собствената си граница. Тогава родителите са слагали много забрани и са били много строги към детето. Проявявали са недоверие към него или са го наказвали.
Така детето научава, че спазването на правилата в по-важно от неговите собствени чувства и желания. Необходимо е винаги стриктно да спазва правилата, за да оцелее. Спазването на правилата е измислено, за да се очертаят определени граници в живота и обществото, но когато спазването на правилата стане болезнено за човека, тогава се пораждат проблеми за начина, по който човек функционира.
Като възрастни, такива хора изпитват страх от наказание, прекалено критични са към себе си и другите, имат жестоки лични стандарти, които трябва да покриват, както също важи и за околните. Превръщат се в перфекционисти, които трудно изпитват радост от живота, защото постоянно виждат къде са грешките и какво трябва да се промени, подобри.
РЕШЕНИЕТО: Да спрат да търсят перфектността, да приемат и осъзнаят, че светът не е идеален, защото е създаван от неиделаните човешки същества. И да не си идеален, не е подсъдимо, а е дар, защото дава възможност за усъвършенстване и развитие. Необходимо е за тези хора да се научат да се отпускат и да си позволят да се радват на живота.
Да се освободя от вярването, че: Не може да бъда обичан заради това, което съм, а може да ме обичат само заради действията и думите ми“
Това ми е любимото вярване, защото подсилва така често разпространеното убеждение (по мое мнение 90% от хората го вярват в един или друг момент от живота си): „Аз не съм достатъчно добър за …“
Това вярване отново е следствие от критика от страна на родителите към детето, хладно отношение, липса на общуване, липса на адекватна оценка на качествата му и липса на подкрепа в развитието му като човешко същество.
Такива хора, постоянно се стараят да са добри, уникални в това, което правят, да изпъкват, да бъдат забелязани и оценени като наистина добри. Занимават се с много активности, опитват се да поддържат много контакти, които обаче остават повърхностни. Трябва постоянно да бъдат заети, защото ако спрат, се чувстват странно и неудобно. Едновременно в себе си таят съмнението, че каквото и да правят, все не е било достатъчно. Трудно приемат критична обратна връзка, и най-малката критика ги изкарва от равновесие, започват да се защитават и да носят вода от 10 кладенеца, защо те, реално са прави. Или се разтройват и започват да се обвиняват, как пак са объркали. Винаги са готови да се състезават с някого за удобрение, за старание, за външен вид, за постижения. Такива хора може да се показват по 2 начина:
- Като хиперболизират постиженията си и постоянно се изтъкват колко са добри;
- Да неглижират постиженията си, защото това, което са направили е нещо нормално, защо трябва да му се обръща внимание.
РЕШЕНИЕТО: Важно е такива хора да приемат, възможно най-скоро в живота си, че не са идеални и никога няма да бъдат. Светът и хората няма да бъдат идеални. Да разберат, че неидеалността на човека е дар, защото само така може да се развива и усъвършенства. Да започнат да се състезават само със СЕБЕ си от ВЧЕРА.
Основното решение на всички тези вярвания е:
Да простят на себе си и другите (които по някакъв начин са им помогнали да формират тези убеждения) и да се свържат с любовта към себе си и другите; с любовта към Живота. Така ще намерят собствената си граница – кое е ок и кое не е. Ще могат да творят собствения си живот, според законите на сърцето.
Ако искаш да се справиш с някое от тези вярвания, потърси ме тук
Пращам ти светлина. <3